Статия на Жечка Калинова, "Ню Ай" АД, члена на БАКЕП в Капитал на тема: 700 млн. евро за развитие на отбраната: къде е българският бизнес
Впредходна статия ви представихме Европейския фонд за отбрана (EDF) - инструментът на ЕС за подкрепа на научноизследователската дейност, разработването на нови технологии и отбранителни иновации. Днес ще разкажем за неговото логично продължение - Европейската програма за отбранителна промишленост (European Defence Industry Programme - EDIP).
За разлика от EDF, който финансира разработването на нови решения, EDIP ще инвестира мащабен ресурс в тяхното индустриално производство и внедряване, за изграждане и разширяване на производствен капацитет в Европа. Иначе казано - EDF финансира иновациите, а EDIP финансира заводите. С бюджет 1.5 млрд. евро, EDIP е първата европейска програма, която поставя в центъра на вниманието не толкова разработването на нови технологии, колкото способността на европейската индустрия да ги произвежда в необходимите обеми и срокове. Програмата обединява различни инструменти, но най-големият от тях са т.нар. Industrial Reinforcement Actions (IRA) с общ бюджет 700 млн. евро.
IRA е структуриран в два основни компонента. Единият е насочен към държавите членки и Норвегия и е с бюджет 440 млн. евро. Вторият - с бюджет от 260 млн. евро - е предназначен за съвместни проекти между европейската и украинската отбранителна индустрия. Зад това решение стои много по-амбициозна цел от обикновена финансова подкрепа за Украйна. Брюксел търси начини да интегрира доказани на бойното поле технологии, производствени практики и капацитет в бъдещата архитектура на европейската отбрана, за да да укрепи собствената си отбранителна автономност, да съкрати сроковете за производство на критични способности и да повиши устойчивостта на европейските вериги за доставки.
Първата покана по EDIP приключи на 16 юни и беше насочена към производството на енергетични компоненти за боеприпаси, ракети и системи за противодействие на дронове. Подадени са 83 проектни предложения (!) от 23 държави членки и Норвегия - огромен интерес, предвид спецификата на поканата и многото условности при кандидатстване. Планираното европейско финансиране е 165 млн. евро, но чрез съфинансирането инвестициите ще достигнат 470 млн. Предложенията вече се оценяват, а първите резултати се очакват през есента на 2026 г.
Какво предстои
По-интересното обаче е какво предстои - новите покани са отворени и макар повечето срокове за кандидатстване да са през февруари догодина, българският бизнес трябва да започне подготовка още сега. За разлика от традиционните европейски програми проектите по EDIP са мащабни, изискват сериозни инвестиции, индустриални партньорства и внимателна подготовка на техническата и бизнес документация.
Първото направление, с бюджет от 122.25 млн., ще подкрепя производството на ключови електронни компоненти - електроника за насочване и управление, радиочестотни и лазерни модули, авионика, печатни платки, батерии и други критични елементи, необходими за съвременните ракетни системи, комуникационни мрежи, дронове и системи за командване и управление. Максималната подкрепа на проект е 20 млн. евро, а финансирането от програмата е 35%, като при определени условия може да достигне 50%.
Не е достатъчно компанията да произвежда електронни компоненти, а да демонстрира как чрез проекта ще увеличи конкретен производствен капацитет и как този капацитет ще допринесе за производството на допустимите отбранителни продукти. Например предприятие за печатни платки може да кандидатства за разширяване на производството си, ако докаже, че продукцията му ще се използва в дронове, системи за противодействие на дронове, ракетни системи или другите отбранителни платформи, включени в поканата.
Най-интересната покана
Второто направление, с бюджет 152.75 млн., ще финансира производството на платформи и крайни продукти, включително бронирани машини, артилерийски системи, радари, безпилотни системи, самолети, военноморски платформи и спътникови решения. Максималният размер на помощта от ЕС е 30 млн. на проект, в същия режим - от 35% до не повече от 50%. Тази покана е най-интересна за българската индустрия, тъй като не е ограничена само до традиционни производители на въоръжение. Допустими са предприятия с капацитет в областта на машиностроенето, металообработката, композитните материали, електромеханичните системи и индустриалния монтаж, стига да могат да докажат, че разширяването на производството им е насочено към отбранителните платформи или системи, предмет на поканата. На практика, ЕК търси не просто крайни производители, а цялата индустриална верига на съвременните отбранителни способности.
Срокът за кандидатстване и по двете направления е 16 февруари 2027.
Инструментът за Украйна също финансира два типа проекти. Първият, с бюджет от 184.5 млн. и размер на гранта за проект от 30 млн., ще подкрепя производство на ракети, боеприпаси и бомби. Срок за кандидатстване - 13 октомври 2026 г. Вторият предвижда инвестиции 82 млн. евро и максимален размер на проект 10 млн. за производството на безпилотни системи и средства за противодействие на дронове. ЕС финансира 100% от разходите, а срокът за кандидатстване също е 16 февруари 2027 г.
В търсене на партньори
Българските компании имат огромен интерес да си партнират с украинските производители по много причини, като най-минималистичната от тях е, че не се изисква съфинансиране. Битката за партньорство с украинските отбранителни предприятия вече започна. Към украинските компании проявяват интерес всички водещи европейски производители. Трудно може да се очаква, че България ще бъде сред държавите с най-силни позиции в тази конкуренция. Причината не е в способностите на българския бизнес, а в политическите сигнали, които страната изпраща през последните месеци. В този сектор доверието и предвидимостта са по-важен фактор от производствения капацитет.
Поканите са отворени както за индивидуални кандидати, така и за консорциуми от не повече от 15 организации. Допълнителни точки при оценяването ще се дават на проекти, предвиждащи трансгранично сътрудничество, но не е задължително то да бъде осъществено чрез пряко участие в консорциума.
Може и самостоятелно
Самостоятелните кандидати също могат да получат предимство при оценяването, ако докажат участие в европейски производствени вериги, работа с доставчици или подизпълнители от други държави членки, съвместно разработване на производствени решения или други форми на индустриално сътрудничество през границите. Комисията насърчава не само увеличаване на производствения капацитет, а по-тясно свързана европейска индустриална екосистема, способна да реагира бързо при кризи и повишено търсене на отбранителни продукти.
Финансират се разширяване, модернизация, автоматизация и изграждане на нови производствени мощности, закупуване на специализирано оборудване, създаване на трансгранични индустриални партньорства, индустриализация на вече разработени технологии и продукти, както и изпитване и сертифициране на отбранителни изделия. Допустими са и инвестиции във физическа и киберзащита на производствените мощности, когато те са свързани с изпълнението на проекта. Важно ограничение е, че EDIP финансира не производствен капацитет по принцип, а европейски контролиран и относително независим производствен капацитет.
Още условия
Кандидатите трябва да докажат, че компонентите с произход извън ЕС и Норвегия не надхвърлят 35% от стойността на компонентите на продукта, като суровините не се включват в това изчисление. Произходът не се определя от собствеността на доставчика, а от мястото на производство или последната съществена преработка. Освен това се проверява и собствеността на самия кандидат (задължително в ЕС, Норвегия или Украйна), като контролът се проследява до крайните собственици - физически лица, включително чрез права на глас, вето, назначаване на управление или други механизми за влияние.
Интересно е да се отбележи, че в сравнение с EDF, при който кандидатстването през септември тази година предполага старт на проектите едва през декември 2027 г., за EDIP Европейската комисия залага значително по-съкратен график. При поканите със срок за кандидатстване през февруари 2027 г. планираният старт е още през септември същата година. Очаква се продължителността на проектите да е между 36 и 60 месеца и да приключат не по-късно от 31.12.2033 г.
Основният въпросът не е дали българският бизнес има място в EDIP, а дали ще успее да го заяви навреме и достатъчно убедително. Най-очевидните кандидати са предприятията от отбранителната индустрия, но възможността е по-мащабна - за компании от електрониката, машиностроенето, металообработката, композитните материали, батериите, сензорите, комуникационните системи, индустриалната автоматизация и киберсигурността. Но нашите компании не трябва да гледат на програмата като на поредната схема за оборудване, а като на вход към европейска производствена верига. EDIP ще финансира капацитет, който трябва да се докаже убедително: какво произвежда компанията, за кого, в какъв срок, с какви доставчици, при какъв контрол върху собствеността и с каква зависимост от компоненти извън Европа.
За българските предприятия, които вече имат индустриална база, технологична компетентност и реални партньори, това е шанс да влязат в сърцето на европейската отбрана. Февруари 2027 г. само на пръв поглед изглежда далеч. Надпреварата за партньорства и място във веригите за доставки на европейската отбрана ще бъде жестока. Времето за подготовка вече тече.
Източник: КАПИТАЛ