На 5 и 6 октомври 2017 г. се проведе Годишен форум на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП) на тема „Постигаме ли междинните цели по европейските програми“.
Междинните цели по европейските програми се отчитат по заложени индикатори за изпълнение в края на 2018 г. Решаващото значение на резултатите по тези цели е свързано с евентуална загуба на резервен бюджет от 6% от всяка програма, ако не бъде отчетено необходимото изпълнение. Общата стойност на резерва надвишава 600 млн. евро.
В тази връзка БАКЕП направи анализ на наличните данни и покани представители на основните програми, за да обсъдят заедно с консултантската общност състоянието на изпълнението, взети мерки за постигане на целите и предложения от страна на бенефициентите.
Бяха разгледани програмите: ОП „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК), Фонда на фондовете – Фонд мениджър на финансови инструменти в България, ОП „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР), Програма за развитие на селските райони (ПРСР) и Програма „Морско дело и рибарство“.
В дискусиите участваха: Добринка Кръстева, началник на отдел „Наблюдение и анализи“, дирекция „Централно координационно звено“ към администрацията на Министерски съвет; Любомир Ганчев, съветник на Министъра на икономиката; Калин Маринов, заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, Министерство на икономиката; Мартин Дановски, Председател на УС на Фонд мениджър на финансови инструменти в България, и Валери Белчев, член на УС на институцията; Наталия Ефремова, заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ в Министерство на труда и социалната политика, както и Десислава Георгиева-Ушколова, началник отдел „Програмиране и планиране“ в същата институция; Антон Аспарухов, директор на Дирекция "Развитие на селските райони", Министерство на земеделието, храните и горите; Калоян Костадинов, и.д. директор на дирекция „Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони” в ДФ „Земеделие“ и Албена Пиналска, директор на дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони” в ДФ „Земеделие“; Доротея Крачолова, директор на дирекция „Морско дело и рибарство“, Министерство на земеделието, храните и горите; и др.
Модератори на дискусиите по отделните програми бяха експертите от БАКЕП: Кристина Цветанска, Председател на УС; Ангелина Добрева, заместник-председател на УС и ръководител Работна група по ОПИК; Теодора Овчарова, работна група по ОПИК; Деница Николова, член на УС и ръководител на Работна група по ОПРЧР; Емил Дърев, заместник-председател на УС и ръководител на Работна група по ПРСР/ПМДР; Теодора Павлова, член на УС на БАКЕП.
Условията за изпълнение на междинните цели
Заложеният резерв от 6% от бюджета по всяка програма няма да бъде загубен, ако при два индикатора се достигат минимум 85% от целевите стойности, а при повече от три индикатора – това условие важи за всички от тях с изключение на един, за който е достатъчно да е изпълнил поне 75% от целевата стойност. При сериозно неизпълнение на междинните цели Европейската комисия може да спре междинните плащания. Това важи, когато поне при един индикатор има неизпълнение под 65% от заложената целева стойност – при повече от два индикатора, това важи за минимум два подобни случаи. В различните програми целите се измерват с брой напълно завършени и изплатени проекти, усвоени суми, подкрепени предприятия и бенефициенти.
Кристина Цветанска: Рискът от загуба на резерв е за 216 млн. евро
Председателят на УС на БАКЕП Кристина Цветанска представи анализа по отделните програми в съответствие с целите по приоритетите им. Последните налични данни за изпълнението съгласно ИСУН показват, че ОП „Развитие на човешките ресурси“ се представя най-добре, а по другите програми има известни рискове.
„Общата стойност на резерва е над 600 млн. евро и аз считам, че трябва да се преборим за абсолютно всяко евро от този резерв“ – каза Кристина Цветанска. Тя обърна внимание, че анализът на най-рисковите приоритети по програмите показва възможност да се загубят 216 млн. евро.
„Запазването на резерва е основна тема за администрацията и по това се работи активно“ – заяви Добринка Кръстева от дирекция „Централно координационно звено“ към МС. Тя предупреди, че има възможности за запазване на резерва и чрез прехвърляне на средства от един приоритет към бюджета на друг, само ако се отнасят към един и същ европейски структурен/инвестиционен фонд. „Няма непосредствен риск за резерва, защото ако Европейската комисия заключи през 2019 г., че не са изпълнени индикатори, то Министерски съвет може да вземе мерки със свое решение чрез прехвърляне на бюджет от един приоритет в друг“.
Какво е важното за програмите с инвестиции за бизнеса
ОПИК: До края на 2017 г. ще бъдат отворени процедурите за насърчаване на предприемачество и за ресурсна ефективност
63.2% от общия бюджет на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ е обявен към 30 септември 2017 г., като в него се включват и средствата за финансови инструменти, а близо 20% са вече изплатените проекти – това обяви Калин Маринов, заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, Министерство на икономиката. Той каза, че за края на 2018 г. се очакват да бъдат обявени 94% от общия бюджет и да бъдат изплатени над 40%. Индикаторите по ОПИК се измерват чрез конкретни суми на сертифицирани разходи и брой предприятия, получаващи подкрепа. Експертът отбеляза, че са планирани редица процедури да отваряне, с които се очаква да се преодолеят рисковете за резерва.
Маринов обяви, че до края на годината ще бъдат отворени за кандидатстване двете приключили на обществено обсъждане процедури - „Насърчаване на предприемачеството“ и „Подкрепа за пилотни и демонстрационни инициативи за ефективно използване на ресурсите“. Той добави, че скоро ще бъдат обявени резултатите от „Повишаване на енергийната ефективност в големи предприятия“, като договорите ще бъдат сключени преди края на годината. Предложенията на БАКЕП, направени по схемата за ефективно използване на ресурсите са приети за прилагане от Управляващия орган на ОПИК. В срока на общественото обсъждане са изпратени също предложения и по схемата за насърчаване на предприемачеството.
До края на 2017 г. ще бъде обявена новата ваучерна схема за МСП, които ще бъдат подпомогнати при листване на Българска фондова борса. В началото на 2018 г. пък ще се добави и ваучерна схема за ИКТ проекти на МСП, която ще се управлява от Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия. В следващата година са планирани с промени вече познати процедури.
Процедурата „Подобряване на производствения капацитет и развитие на специализирани услуги за МСП и ИКТ“ с бюджет от 77 млн. евро се планира за догодина, като към нейния бюджет може да се добавят спестени средства. Новото при нея е, че включва освен популярното оборудване за модернизация, тя ще даде възможности за въвеждане на управленски системи и сертифициране по международни стандарти. Индикативната работна програма за 2018 г. съдържа още една процедура „Стимулиране внедряването на иновации в предприятията“ с бюджет от 55 млн. евро, която ще бъде за МСП и за големи. Планирана е още процедура „Развитие на иновационни клъстъри“ (15.3 млн. евро).
Калин Маринов представи също резултати по ОП „Инициатива за МСП“, която се управлява от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Към 30 юни 2017 г. по нея са подкрепени 1 382 МСП с общо 156 млн. евро. Експертът предупреди консултантите да имат предвид, че кредитите по тази оперативна програма се смятат в грантовия лимит на режима на минималните помощи (de minimis) и бенефициентите трябва да го имат предвид, когато кандидатстват по този режим по оперативните програми.
Фонд мениджър на финансови инструменти в България: Скоро ще се обяви конкурс за посредници и за фондовете за градско развитие
Как функционира фондът на фондовете – „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ – и какво могат да очакват консултантите от него, беше представено от Мартин Дановски, Председател на УС на Фонд мениджър на финансови инструменти в България, и Валери Белчев, член на УС на институцията. Беше обявено, че през септември е стартирана процедурата за избор на финансови посредници за първия си инструмент по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ /ОПИК/ Фонд за ускоряване и начално финансиране /ФУНФ/. Това са три фонда с общо 51.3 млн. евро, които ще подкрепят стартъпи. Представителите на ръководството на фонда добавиха, че скоро се очаква конкурсът за посредници по фондовете за градско развитие.
Мартин Дановски подчерта, че предимството на средствата от финансовите инструменти, предлагани от Фонда на фондовете се състои в три компонента: по-ниска лихва от пазарната в банковия сектор, по-ниско обезпечение и срок на кредита от 20 години – какъвто рядко се предлага при традиционните заеми. На притесненията, че процедурите за кандидатстване може да се окажат по-сложни, експертът потвърди, че се предвижда да са същите като в банките.
Представителите на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ поясниха за консултантите, че те ще имат важна роля за тези инвестиции, както при подпомагане на фирмите в подготовка на документите, така и в насочването им към подходящите за тях източници на финансиране.
Беше отбелязано, че само Фондът за технологичен трансфер е с определена насоченост по приоритетите на Иновационна стратегия за интелигентна специализация на Република България 2014-2020 г. (ИСИС), докато останалите са с обща секторна насоченост и зависи от финансовите посредници дали ще има приоритизирани области.
Дискусията включи още темата за готовността на общините за ползването на финансовите инструменти, като бе отбелязано, че те не са включили в инвестиционните си планове предстоящите възможности по фондовете за градско развитие.
ОПРЧР: Няма причина за притеснения, че реалният сектор няма да бъде подкрепян от програмата
„Рисковете от неизпълнение на индикаторите на ОП „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР) са минимизирани“ – каза Наталия Ефремова, заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ в Министерство на труда и социалната политика. Експертите отчетоха, че по програмата има 11 грантови схеми в процес на изпълнение и четири в процес на кандидатстване. Едно от предизвикателствата за бенефициентите е натрупването на държавна помощ, която може да достигне до лимита за това както за тях, така и за свързаните с кандидатите лица. По режима “de minimis” фирмите могат да получат за програмния период не повече от 200 000 евро грант. Наталия Ефремова припомни, че всички процедури по ОПРЧР са по този режим на минималните помощи. Затова представителите от ръководството на програмата обърнаха внимание на полезността от ваучерните схеми, тъй като те не натрупват държавна помощ за работодателя. „Грантовите схеми не са единственият начин, по който подкрепяме работодателите“ – обясни Наталия Ефремова.
Програма „Морско дело и рибарство“: Стартираме всички мерки, които са свързани с рамката за изпълнение на междинните цели
„До края на годината ще отворим всички мерки, които са част от рамката за изпълнение на междинните цели, за да достигнем индикаторите“ – заяви Доротея Крачолова, директор на дирекция „Морско дело и рибарство“, Министерство на земеделието, храните и горите. „В момента отворените процедури са за 111 млн. лв., което е почти 50% от бюджета на програмата“ – допълни Крачолова.
Данните в системата ИСУН показват, че програма „Морско дело и рибарство“ 2014 – 2020 е с най-голям риск от загуба на резерв, защото няма нито един платен лев до този момент. Програмата стартира по-късно и затова все още не е завършено сертифицирането на органите за управление, поради което не може да се пуснат плащания.
Доротея Крачолова посочи, че до края на 2017 г. ще има прием на проекти с общ бюджет 44.8 млн. лв., с което ще се достигне до обявяване на 70% от бюджета на програмата.
ПРСР: Очаква се прехвърляне на 70 млн. евро към подмярка 4.2.
Мерките за преодоляване на рисковете от неизпълнение на индикатори по Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 (ПРСР) по време на форума представиха Антон Аспарухов, директор на Дирекция "Развитие на селските райони", Министерство на земеделието, храните и горите; Калоян Костадинов, и.д. директор на дирекция „Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони” в ДФ „Земеделие“ и Албена Пиналска, директор на дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони” в ДФ „Земеделие“, и др.
Представителите на Управляващия орган на ПРСР обсъдиха с консултантите редица техни предложения за подобряване на информацията към бенефициентите и преодоляване на трудности, свързани с документацията. От БАКЕП отбелязаха, че през последната една година по ПРСР има напредък. Кристина Цветанска, председател на БАКЕП, посочи като важни положителни промени влизането на програмата в системата ИСУН, промяната в ранкинга на подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти” и добавяне на допълнителни критерий, които премахвах една несправедливост от първия прием на проекти по подмярката. Тя поясни, че сега преработвателите с опит ще имат предимство пред новосъздадените.
Антон Аспарухов, директор на Дирекция "Развитие на селските райони", обясни, че се водят преговори за прехвърляне на средства от мярка 4.3 към 4.2, за да се подкрепят повече проекти и да се достигне изпълнение на междинните цели. Представителите на МЗХГ и ДФ „Земеделие“ обърнаха внимание на предизвикателствата пред програмата заради сериозните реформи, които се извършват предвид адаптирането към Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и системата ИСУН. Но те увериха консултантите, че има наблюдение върху приоритетите и изразходването на средствата и се планират мерки за преодоляване на възможни проблеми. Една от прогнозите на БАКЕП е, че заради преобладаващо одобрените проекти на новосъздадени предприятия по първия прием на подмярка 4.2., голяма част от проектите няма да бъдат реализирани, като препоръката на консултантите е да се проследи максимално бързо какви са неусвоените средства, за да се употребят за жизнеспособни проекти. От ДФ „Земеделие“ припомниха, че беше въведена санкция, ако проектите не бъдат стартирани в първите 6 месеца, така че скоро може да бъде направен разчет за свободните средства от нестартирали проекти.
Експертите от Управляващия орган на ПРСР информираха, че очакваната мярка 6.4.1 „Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности“ ще се прехвърли за пролетта на 2018 г. с планиран бюджет от 100 млн. евро, но все още няма яснота дали ще се подкрепят къщи за гости както преди.
