Статия на БАКЕП на тема: Над 500 одобрени фирми не могат да започнат проектите си по Фонда за справедлив преход
През април тази година 300 души в ТЕЦ "AES Гълъбово" разбраха, че губят работата си. Поетапното намаляване на заетостта ще обхване и останалите въглищни региони в страната. Държавата отдавна е обещала, че има план за такива случаи - европейски средства за справедлив преход, нови инвестиции, нови работни места. Планът съществува на хартия. Парите също. Но 127 милиона евро стоят замразени от шест месеца, а над 500 фирми, одобрени за финансиране, не могат да стартират изпълнението на проектите си. Причината е административна проверка без ясен срок.
Какъв е проблемът?
Фондът за справедлив преход на въглищните региони разполага с общ бюджет 1,2 млрд. евро, но единствената възможност, насочена директно към бизнеса и работната сила в засегнатите региони - процедура "Диверсификация и адаптиране на малки и средни предприятия към икономическия преход" - е блокирана от продължителни административни процедури и институционално бездействие.
Тя бе отворена за кандидатстване в началото на 2025 г. с основна цел диверсификация на икономиката на въглищните региони и създаване на нови работни места, преди старите да бъдат закрити. Това не е грантов механизъм за технологична модернизация, а ключов инструмент за осигуряване на справедлив преход, тъй като оценката на проектите беше пряко обвързана със създаването на заетост.
За да получат максимален брой точки, микро- и малките предприятия трябва да наемат поне три лица, а средните най-малко 11. Ангажиментът за поддържане на тази заетост е три години след приключване на проектите. Въпреки високите изисквания към бенефициентите и дългосрочна ангажираност процедурата предизвика голям интерес.
В рамките на срока за кандидатстване бяха подадени 1931 проектни предложения. През декември 2025 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) публикува резултатите от оценката, като 501 от всички проектни предложения са предложени са финансиране. Зад това стоят над 2000 работни места, които чакат да бъдат разкрити.
Какво се случва към момента?
Повече от шест месеца след обявяване на резултатите обаче одобрените компании не могат да сключат договори и да стартират изпълнението на проектите си. Причината за забавянето е стартирала извънредна одитна проверка за спазването на нормативните изисквания при подбора и оценяването на проектните предложения. От обществено достъпната информация става ясно, че основанията за одит са свързани с предполагаеми пороци в оценителния процес.
Липсва официална информация от страна на МРРБ за срока, в който ще се извърши одитът, и последващите действия. Това поражда сериозни притеснения сред бизнеса и местните общности, че забавянето може да се проточи за неопределен период, а в най-неблагоприятния сценарий да доведе до частична или цялостна невъзможност за реализиране на предвидените инвестиции.
Какви са последиците?
България може да загуби 127 млн. евро безвъзмездни средства и поне още толкова частно финансиране, но най-големият проблем е, че бизнесът във въглищните райони ще остане неподготвен да посрещне предстоящата безработица и над 2000 работни места няма да бъдат разкрити. Страната рискува да навлезе в преход, при който старите позиции изчезват по-бързо, отколкото се създават нови.
Предприятията, които са подали проектни предложения, поддържат готовност за изпълнението им повече от година. През този период съзнателно са се въздържали от участие в други процедури за финансиране и инвестиционни инициативи, което води до натрупване на пропуснати ползи както за тях, така и за икономиката на страната. При продължително забавяне значителна част от компаниите ще се откажат от планираните инвестиции.
Най-същественият риск обаче остава сривът на доверието към институциите и към европейските програми. Евентуалното прекратяване на процедурата създава предпоставки за нарастване на общественото разочарование и засилване на скептицизма към европейските политики. В условията на нарастваща геополитическа несигурност и засилена дезинформация, подобно развитие би подкопало подкрепата към стратегическите цели на ЕС.
Какво може да се направи?
Необходимостта от гарантиране на законосъобразността на процедурата е безспорна. Одитната проверка трябва да установи дали са допуснати нарушения в процеса на оценка и при наличие на такива да бъдат предприети съответните действия. В същото време е важно да се намери баланс между защитата на публичния интерес и необходимостта инвестициите да достигнат навреме до бизнеса и засегнатите региони. При установяване на нарушения трябва да бъде приложен принципът на индивидуалната отговорност и санкциите да бъдат насочени към конкретните действия и лица, довели до нарушенията, без това да поставя под риск изпълнението на всички проекти.
Непосредствено след приключване на проверката трябва да бъде възобновено подписването на договори с одобрените кандидати. Средствата са осигурени, проектите са оценени, а предприятията са готови да инвестират. Въпросът е дали този ресурс ще достигне навреме до регионите, за които е предназначен. Защото преходът вече не е бъдещ сценарий, а процес, който тече в момента. И ако новите работни места продължат да се бавят, докато старите изчезват, цената няма да бъде платена от администрацията, а от хората и местните икономики в областите Стара Загора, Перник и Кюстендил.
Източник: КАПИТАЛ