Статия на Жечка Калинова, "Ню Ай" АД, член на БАКЕП в Капитал на тема: Европа инвестира €7.3 млрд. в отбрана. Готов ли е българският бизнес?
Европа не просто увеличава разходите за отбрана. Тя изгражда нова индустрия. С бюджет €7.3 млрд. за периода 2021 - 2027 г. и над €1 млрд. само за 2026 г. Европейският фонд за отбрана (European Defence Fund - EDF) се превръща в ключов инструмент не просто за сигурност, а за технологично и индустриално преструктуриране. След години, в които Европа разчиташе на НАТО и външни доставчици, логиката се променя: целта вече е изграждане на собствена, независима индустриална и технологична база.
Резултатът - масирани инвестиции в технологии, които досега не се свързваха пряко с отбраната. През 2026 г. фондът отваря общо 31 теми, структурирани в 9 тематични покани. На пръв поглед това е отбранителна програма, но на практика е карта на бъдещите high-tech индустрии в Европа.
EDF в три направления
EDF се разгръща в три ясно разграничени направления. Изследователските дейности (Research Actions) подкрепят със 100% финансиране изследвания на сравнително ранен етап. Темите са CBRN (химическа, биологична, радиологична и ядрена) деконтаминация, квантово защитени тактически мрежи, мултидоменни сензори и радари, AI рамка за вземане на решения във военна среда и обучение и пр. Могат да участват университети, научноизследователски организации, AI компании, quantum и киберекипи, разработчици на роботи, avionics инженери.
С други думи, ако компанията няма готов военен продукт, но има силна технология, тези покани са естествен вход към екосистемата. Чрез тях EDF буквално превежда цивилни високотехнологични компетенции на отбранителен език.
Вторият тип са дейностите за развитие (Development Actions), насочени към по-тежки индустриални проекти, ориентирани към прототипиране, тестване и интеграции. През 2026 г. се финансират 11 теми, между които когнитивна електронна война, високоефективни енергийни системи, автономни платформи за обезвреждане на боеприпаси, интелигентни текстили, системи за самозащита, ракетни системи за залпов огън и пр. Финансирането зависи от типа на проекта и организацията. Това е територията на големите играчи и системните интегратори, но не само. Във всяка тема има място и за нишови МСП - стига да влизат с конкретен компонент, алгоритъм, материал, сензор, модул или софтуерен слой.
Поле за изява
Именно тези теми показват колко широко е полето на фонда - умните текстили не са тема за "оръжейници", а за производители на текстил и функционални тъкани. Високоефективните енергийни системи отварят възможност за създатели на технологии за производство на батерии, водород, умни мрежи, киберзащита и енергийна оптимизация. Автономните платформи за обезвреждане на боеприпаси очакват експертиза в роботиката, дроновете, компютърното зрение и иновативни технологии за околна среда. С други думи, в този тип покани бариерата не е дали си "военна компания", а дали носиш критична технология, която може да бъде интегрирана в отбранителна система.
Последният тип е най-интересен за бизнеса - lump sum challenge - предизвикателства, които се финансират с предварително зададен бюджет. През 2026 поканата включва две взаимно свързани теми - едната е за екипите, които ще участват с решения за AI базирана тактическа осведоменост чрез рояци от малки роботи и дронове, а другата - за организатора, който ще създаде тестовата инфраструктура, ще събере и анотира данните, ще организира кампаниите и измери резултатите.
Това е най-близкият до startup екосистемата формат в EDF и е особено подходящ за AI стартъпи, компании за дронове и автономни системи, разработчици на сензорни и решения за компютърно зрение, научно ориентирани МСП със силна технология, които все още не са готови за участие в сложни индустриални консорциуми. Бюджетът е €23 млн. за участващите екипи, с максимален размер на индивидуалния проект €4.6 млн.
Не технология, а структура
Крайният срок за кандидатстване по повечето от тях е 29 септември. Реалната бариера пред българските компании обаче не е технологична, а структурна. В EDF кандидатстването изисква консорциуми между различни държави, индустриално партньорство и разбиране на военния контекст. Това прави програмата по-трудна за нови участници, но не и недостъпна.
Именно затова ЕС създава паралелни механизми, като например EUDIS (EU Defence Innovation Scheme), които да отворят системата за нови играчи. EUDIS комбинира няколко инструмента: акселераторски програми, matchmaking с индустриални и публични партньори, технологични предизвикателства и директно финансиране за малки и средни предприятия. Само за 2026 г. над €90 млн. са насочени към disruptive технологии и SME участия - ясен сигнал, че Европа активно търси алтернативни участници.
През април EUDIS отваря две покани за disruptive технологии. Те понижават бариерите за участие и приоритизират високорискови/високовъздействащи концепции. Първата е за "създаване на нови способности за наблюдение отвъд хоризонта". Целта е по-добра ситуационна осведоменост и оперативно превъзходство чрез усъвършенстване на способностите за откриване, проследяване и идентификация на големи разстояния, с увеличен обхват и минимално закъснение. Във фокус са високочестотните (HF) системи за наблюдение отвъд хоризонта и разработването на европейска концепция за когнитивна и мащабируема мрежа от такива сензори. Индикативният бюджет е €29 млн.
Втората покана е още по-интересна, защото няма определена тема, а ще финансира "disruptive технологии в отбраната". Чрез нея ЕС иска да ускори създаването на нови решения за въоръжените сили и да подпомогне внедряването на граждански иновации в отбранителния сектор. Предложенията трябва да адресират disruptive знания, продукти и технологии във всяка област от интерес за отбраната, при технологична готовност TRL 4 и нагоре, които попадат в една от следните области - цифрови технологии и deep tech, чисти и ресурсно ефективни технологии, биотехнологии.
Бърза писта към пазара
Проектите трябва да са насочени към бързо достигане до пазара и да са с очаквана продължителност между 12 и 24 месеца. Планираният бюджет е €27 млн. Кандидатства се в консорциум (най-малко две компании, установени в поне две различни държави членки). Финансирането е 100%.
Важно е да се знае какви теми са подкрепени по предходната покана, за да позиционират компаниите своите технологиите в тази високоиновативна и конкурента среда. Одобрени са общо 9 проекта за: гъвкави и устойчиви военни комуникации, базирани на квантови технологии; квантови сензори за прецизна навигация и ориентация; нови композитни материали, които не могат да се видят на радар и електромагнитно екраниране; адаптивни възобновяеми енергийни решения за автономно захранване; иновативна система за пречистване на вода за военни приложения; метаматериали за следващо поколение stealth платформи; интеграция на невронаука, квантови технологии и AI за мониторинг и подпомагане на решения в реално време; силициеви материали за сензори в късовълновия инфрачервен спектър.
Къде е българският бизнес
Това са предизвикателни решения, задаващи хоризонт на очакване, в който евентуалните български участници трябва да успеят да намерят своето място. И двете покани ще бъдат обявени в средата на април със срок за кандидатстване 29 септември. България също предприема мерки за укрепване на производствения капацитет в отбранителната индустрия. Все още е отворена поканата за проекти, кандидатстването по която приключва на 15 април. Тя следва философията на EDF - премират се продукти и услуги с двойна употреба и могат да участват и фирми, които до момента не са работили в сектора.
Европа инвестира милиарди в отбрана, но го прави със скоростта на институциите, а не на технологиите. В момент, в който иновациите в AI се измерват в месеци, договорите по EDF ще стартират през 2027 г. Това поставя ключов въпрос - може ли индустрия, която се развива експоненциално, да бъде конкурентна, когато поради политически и икономически причини следва линеен процес? Ще има ли България място на новата индустриална карта? Предстои да видим - отговорът е в ръцете на българските компании, университети и изследователски центрове.
EDF не е единственият европейски инструмент. Около него се изгражда цяла екосистема - Европейската програма за отбранителна индустрия (European Defence Industry Programme - EDIP) и инициативи като SAFE (Security Action for Europe). Как работят те и къде е реалният вход за бизнеса - в следваща статия.
Източник: КАПИТАЛ