Предизвикателство пред европрограмите е за около година да разплатят близо половината от седемгодишния си бюджет.

Какви са основните статистически параметри на изтеклия програмен период /2007-2013/ - общия размер на усвоените средства, процентно усвояване, кои са „отличниците” и кои са „двойкаджиите” при усвояване на средствата от ЕС.

По последната справка за изпълнение на оперативните програми от края на 2013 г. общо 55.76% са реално направените плащания по програмите. Най-висока усвояемост показва Програма за развитие на селските райони (ПРСР) с 60.68% разплатени средства и ОП Развитие на човешките ресурси с 60.48%. За програмата за селските райони тази цифра се получава поради ударното подписване на договори с общини за проекти, на които се предоставят 50% от стойността на проектите като аванс.

През есента ОП Конкурентоспособност направи доста бързи крачки към по-добро усвояване, като въведе предложеното от БАКЕП ползване на наддоговаряне на базата на анализа ни на изпълнението на проектите по схемата за внедряване на иновации. Така те увеличиха бюджета за схемата и дадоха възможност на още около 200 фирми да си изпълняват проектите.

Програмите, които трябва да ускорят изпълнението и съответно усвояването на средствата от техните бюджети са Оперативна програма Околна среда (ОПОС) и Оперативна програма Развитие на сектор Рибарство (ОПРСР). При първата проблемите произтичат от това, че от една страна, проектите са много тежки, от друга - имаме една администрация (МОСВ), която е много стриктна, бих казала прекалено, а от трета – прилагането на Закона за обществени поръчки от страна на общините в процеса на избор на изпълнители по проектите. По програмата за рибарството причините в нейното изоставяне се коренят основно в късния й старт и липса на достатъчен административен капацитет от прилагащият я орган.

Всъщност, пред всички програми в момента стои предизвикателството за малко повече от година да разплатят близо половината от седемгодишния си бюджет. И тук трябва да си зададем въпроса: Възможно ли е и имаме ли достатъчно одобрени проекти, които да се изпълнят и съответно да кандидатстват за възстановяване на разходите?

Кои са основните поуки?

Основната поука от годините в които една или друга програма се представяше по-добре или по-зле в процеса на договориране и изпълнение на бюджета си е това, че бързо работещата администрация е най-съществената причина за доброто ниво на усвояване на проектите.

Същевременно, критично важно е управляващите органи да се вслушват в проблемите и нуждите на бенефициентите си. Както и досега, БАКЕП ще продължи да предлага подобрения, които да водят до по-ефективното функциониране на програмите и увеличаването на ефекта им за бизнес средата. Ние постоянно предоставяме анализи и конкретни предложения, с които да подпомогнем административните органи. Познаваме всеки детайл в процеса на реалното изпълнение на проектите по програмите, тъй като работим с голяма част от българския бизнес, който ги ползва, и затова имаме знанията и капацитета да посочваме конкретни мерки и промени, които ще доведат до положителен ефект.

Положително е, че в крайна сметка имаме диалог с управляващите органи и голяма част от предложенията ни за улесняване на процедури, отстраняване на грешки или проблеми, които стоят пред изпълнението на проектите от бизнеса, бяха приети и въведени. Най-вече в ОП Конкурентоспособност. Така че такъв диалог трябва да има и през следващия програмен период, тъй като за администрацията е трудно да разбере веднага при подготовката на документите как ще се отразят определени правила в реалността на бизнеса.

Какви са очакванията за втория програмен период 2014-2020 по използване на европейските пари и как БАКЕП ще допринесе за по-безпроблемното им усвояване?

Преди всичко е нужно да се ускори разглеждането на проектите, а не както е в настоящия програмен период по част от програмите да се бави одобрението им по повече от година.

Друга мярка, която може да се приложи е облекчаване на начина за кандидатстване и намаляване на бюрокрацията особено при малките проекти.

В допълнение, тъй като през целия първи програмен период бизнесът никога не знаеше кога точно ще има отворена схема или мярка, и трябваше да съобразява с това инвестиционните си планове, изключително важно е да има предвидимост за целия програмен период като график на обявяване на дати за кандидатстване и те да се спазват. Така ще бъде възможно фирмите да планират спокойно и ще се прекрати практиката да кандидатстват по всички отворени схеми.

Проблем за фирмите остава префинансирането на проектите, а през този програмен период механизмите с гаранционните фондове не успяха да заработят ефективно. Необходимо е да се потърсят начини за комбиниране на безвъзмездната помощ с финансови инструменти като ниско лихвени кредити/гаранции и др., за да се улесни предварителното финансиране на проектите. Това ще доведе до повече реално въведени инвестиции в икономиката и ще развие малките и средните предприятия.

Важно е да си дадем сметка, че трябва да има постоянен анализ на ефекта от програмата в икономиката. Трябва да се въведат инструменти, които да позволят това, за да може във всеки момент да се знае доколко програмата е изпълнила целите си и какво се е променило в икономиката вследствие на изпълнението й по програмираните приоритети.

Как бихте категоризирали основните пречки, които евентуално отново биха попречили за стопроцентово и безпроблемно усвояване на евросредствата? Какви са пътищата, които предлага БАКЕП за тяхното отстраняване?

Основните пречки биха били: забавяне разглеждането, тежки бюрократични процедури за кандидатстване и изпълнение на проектите, липса на средства за префинансиране на проектите, липса на добри механизми за ползване на авансовото плащане на безвъзмездната помощ.

Вече станаха известни и някои мерки, които БАКЕП предлага за улесняване на бенефициентите: намаляване на административната тежест, улесняване усвояването на евросредствата, опростяване на заявленията и обработването на проектите на местно ниво чрез намаляване на административните процедури и т.н. Имате ли усещането, че администрацията пречи съзнателно на бизнеса и защо?

Не бих казала, че администрацията сега пречи съзнателно на бизнеса. Като цяло в последните две години има промяна в отношението към бенефициентите. Преди администрацията третираше фирмите, които кандидатстват, като престъпници. Вече се вижда генерална промяна, като все пак има и диалог с бизнеса – разбраха, че усвояването на еврофондовете не може да стане на хартия без реална връзка с икономиката. В различните управляващи органи вече има експерти с натрупан опит. Може да се желае повече по отношение на вътрешната организация, за да няма забавяния в разглеждането на проектите.

Освен това, администрацията не трябва да е подвластна на политическите кризи и промени. За да е ефективна, трябва да бъде оставена да работи спокойно без политически натиск и страх от санкции и уволнения.