Статия на Теодора Рускова-Дарунска, член на БАКЕП в Капитал на тема: Какво става с парите за енергийно обновяване на бизнеса
Един от четирите основни стълба на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) е "Зелена България". В него е съсредоточено 41.8% от общото финансиране по плана, което се равнява на 5.7 млрд. лева. Тези средства са разпределени в три приоритета, които да допринесат за постигане на целите на България по отношение на зеления преход. Ключова за гражданите и бизнеса е инвестиция "Подкрепа за обновяване на сградния фонд", чрез която се цели постигане на 30% икономии на първична енергия чрез подобряване на енергийната ефективност на сградния фонд. Инвестицията включва три мерки за енергийно обновяване - на жилищния сграден фонд, държавни и общински сгради, както и сгради в сферата на производството, търговията и услугите.
Мерките се администрират от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като през 2023 г. бяха обявени няколко процедури за грантово финансиране в подкрепа на енергийната ефективност. Единствената насочена към бизнеса процедура бе BG-RRP-4.021 "Подкрепа за енергийно обновяване на сгради в сферата на производството, търговията и услугите", но към днешна дата ефективното ѝ изпълнение все още не е стартирало, което може да доведе до значителни негативни ефекти по отношение на заложените в НПВУ цели.
Защо процедурата е важна
Българската икономика е една от най-ресурсоемките в ЕС, като изразходва средно 3.5 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП от средния енергиен разход за съюза. Към края на 2021 г. в страната са обновени едва 9.6% от РЗП за нежилищни сгради и 1.7% от площта на административните сгради. На сградите се дължи 40% от употребата на енергия и 36% от произведените въглеродни емисии в ЕС, което прави инвестицията в енергийното им обновяване ключова за постигане на целите по отношение на прехода към екологосъобразна икономика.
Процедурата е отворена за кандидатстване на 2.02.2023 г., като след двукратно удължаване крайният срок за подаване на предложения за изпълнение на инвестиции изтече на 31.07.2023 година. След повече от 7 месеца етап на оценка, при нормативно регламентирани 4 месеца, резултатите са публикувани на 12.03.2024 година. Съгласно постановлението, определящо правилата за предоставяне на средства от НПВУ, в 14-дневен срок от публикуването на оценителния протокол одобрените кандидати следва да получат покани и в рамките на приблизително два месеца и половина да сключат договор за финансиране. При тези срокове всички проекти трябва да са договорирани до средата на юни 2024 година.
Докъде е изпълнението на процедурата
Към днешна дата, повече от 6 месеца след обявяване на списъка с одобрените кандидати, само 94 от 318 компании имат сключени договори и могат да изпълняват своите проекти, което е едва 30.1% от общия брой одобрени проекти. Темпът на договориране е изключително бавен, като от 13.08.2024 г. до 20.09.2024 г. сключените договори са нараснали само с 47 бр., от 47 бр. до 94 бр., което е 15% от всички одобрени. Все още има редица предприятия, които дори не са получили покани, което означава, че при спазване на всички нормативни срокове ще могат да сключат договори през декември. Това е безпрецедентно забавяне в етапа на договаряне и крие много рискове както за индивидуалните проекти, така и за изпълнението на целите на инвестиция "Подкрепа за обновяване на сградния фонд".
Крайният срок за изпълнение на проектите е до 24 месеца от сключване на договор, но не по-късно от 30.06.2026 година. Поради забавянето повече от 70% от одобрените кандидати няма да разполагат с 24 месеца за изпълнение. Инвестициите, които се финансират, включват мерки за подобряване на енергийната ефективност. Задължителна предпоставка за стартиране е наличието на одобрен инвестиционен проект и направен избор на изпълнител чрез публична покана, което забавя процеса. На прага на зимния сезон стартирането на СМР е затруднено и поради променливите метеорологични условия. Това означава, че повечето предприятия ще стартират ефективно изпълнение на проектите си през пролетта на 2025 г., като ще трябва да ги завършат за приблизително една година, което е изключително кратък период за по-мащабните инвестиции.
Какви са последиците
В НПВУ е заложена междинна цел 100 бр. сгради в сферата на производството, търговията и услугите да бъдат енергийно обновени към 31.12.2024 година. Три месеца преди този срок са налице по-малко от 100 бр. сключени договори, като реалното им изпълнение едва сега стартира. Забавянето неминуемо ще се отрази на крайната цел, като е налице риск немалка част от одобрените компании да не могат да приключат проектите си в рамките на срока, което допълнително ще доведе до загуба на финансиране и значително отклонение от целите по отношение на прехода към екологосъобразна икономика.
За да се преодолеят последиците от забавянето, е необходимо своевременно ускоряване на процеса по договаряне. Задължително е и търсенето на възможност за удължаване на срока за изпълнение на проектите след 30.06.2026 г., за да могат всички одобрени компании да се възползват от 24 месеца срок за изпълнение на проектите си.
Източник: КАПИТАЛ