Статия на Цвета Наньова, БАКК АД, член на БАКЕП в Капитал на тема: Какво се случва с програмите за саниране на жилищните сгради
Прегледът на програмите за обновяване за енергийна ефективност в жилищния сектор показва следната картина: мащабната инвестиция, осигурена по първия етап на Програмата за саниране от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в размер от 1.13 млрд. лв. трябва да отиде за обновяване за енергийна ефективност на 756 (многофамилни) сгради. Списъкът на класираните за финансиране бе обявен през декември 2023 г., но седем месеца по-късно все още няма яснота дали той ще остане същият. МРРБ продължава преоценка с оправдание получените жалби от неодобрени кандидати. Кой нормативен документ позволява на администрацията подобни действия не е ясно. А генерираните закъснения поставят пред риск успешното изпълнение на проектите до средата на 2026 г., когато е крайният срок по ПВУ.
Вторият етап на Програмата за саниране по ПВУ има още по-безславна съдба. Беше заявен като старт на "трансформация на съществуващия модел на предоставяне на 100% безвъзмездна финансова помощ за собствениците на жилищни сгради в устойчив механизъм, с активното участие на администрация, собственици и бизнес". Изискването за самоучастие на собствениците - 20% финансово и административно, обаче не беше подкрепено с необходимите финансови и технически инструменти, проведена бе негативна кампания с противоречиви послания, които в крайна сметка дадоха своите плодове: кандидатстването приключи в края на март с едва 299 подадени заявления на стойност 150 млн. лева при наличен бюджет от 282 млн. лева. В допълнение, макар че проектните предложения са малко, нормативният срок за оценката им от 3 месеца отново се оказа недостатъчен за администрацията на МРРБ и резултати все още няма обявени.
Нови схеми
Докато чакаме да започне изпълнението на програмата за саниране по ПВУ, МРРБ отвори две нови Процедури по Програмата за развитие на регионите (ПРР) 2021 - 2027, в които санирането на жилищни сгради е допустима дейност. По Приоритет 1 "Интегрирано градско развитие" на 10-те най-големи града в страната теоретично може да се кандидатства за 95% безвъзмездната финансова помощ (БФП) за енергийно обновяване на жилищни сгради.
Няма детайли за бюджет и целеви резултати, но има задължителното условие, че сградата трябва да е част от интегриран проект за развитие на територията и да включва мерки за зелена градска инфраструктура. Както е известно, основното обновяване на жилищни сгради е сериозно предизвикателство в нашата страна, дори когато се изпълнява в самостоятелни програми: за 10 години е обновен едва 4% от жилищния фонд. А това да се случи в рамките на интегрирани проекти, очевидно и самата администрация не вярва да е възможно, след като в процедурата не са заложени отделни индикатори за изпълнението на този тип проекти, както е обичайната практика.
По Приоритет 4 "Справедлив преход" бе отворена Процедура за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради в най-силно засегнатите от климатичния преход области Перник, Кюстендил и Стара Загора. Общият размер на процедурата е 196.4 млн. лв. за саниране на 3328 жилища. Кандидатстването е с краен срок до 19.09.2024 г. Как собствениците ще успеят в сезона на отпуските да изпълнят цялата нелека процедура по кандидатстване и защо е нужно това бързане, при положение че срокът за изпълнение на схемата е 2029 г., вероятно има отговор, който не е непременно свързан с прозрачност и обективност на провежданата процедура. Риторичен е въпросът дали няма връзка със сумата от 59 хил. лева за обновяване за едно жилище.
Последната известна като планирана, но все още необявена програма представлява финансов механизъм по ПРР 2021-2027 в размер на 20.2 млн. евро. Размерът на БФП трябва да е 30% - 40% и се предоставя за техническа помощ и финансова под формата на комбинация от грант, кредити и допълнителна помощ за енергийно бедни домакинства. Това е признато устойчивият метод за финансиране на енергийната ефективност в жилищния сектор, наложил се в страните от ЕС и препоръчван за страната ни.
Създаването му обаче е сложен процес, изискващ усилията на много институции и дългогодишна подготвителна работа. Такива за съжаление не се забелязват и рискът от провал на пилотната схема е почти сигурен. Много вероятно е да приключи като в предишния програмен период, т.е.: за да не останат "неусвоени", парите се пренасочват към други дейности извън енергийна ефективност в жилищния сектор. Други планове и намерения за енергийната ефективност на жилищните сгради в периода до 2030 г. не са известни.
Има проблем
Като цяло изпълнението в срок на програмите по ПВУ е очертаващ се проблем. По-сериозният проблем обаче е свързан с факта, че новостартираните програми са демонстрация на отказ от провеждане на вече планирани (по-ефективни) политики за енергийна ефективност в жилищния сектор. Заявките в Дългосрочната стратегия за обновяване на сградния фонд, приета през 2021 г., бяха за ускоряване темповете на енергоефективно обновяване на жилищните сгради чрез смяна на модела. Защото с прилагания подход за 100% грантово финансиране, санирането стигна до едва 4% от жилищния фонд за последните 10 години при идентифицирани нужди на повече от 66 000 многофамилни и 1 200 000 еднофамилни сгради.
Устойчивият метод - постепенно увеличаване на самоучастието на собствениците, подкрепено с необходимите финансови и технически инструменти, бе заложено в дългосрочната стратегия, а набелязаните там политики бяха обвързани с реформи през ПВУ. Инвестиционните проекти по него трябваше да дадат старт на тази толкова необходима трансформация.
Каква е равносметката към момента? В поредица от три програми, "трансформацията на модела" претърпя следното развитие: започна с изискване към собствениците за 20% съфинансиране, премина през изискване за 5% и приключи с връщане обратно на порочната практика на 100% грантове. Планираните в ПВУ реформи (обслужване на едно гише, създаване на декарбонизационен фонд, енергийна бедност), в подкрепа изпълнението на програми със съфинансиране са половинчато или никак изпълнени.
Възможният резултат от програмите, изпълнени в този им вид ще е максимално 5 млн. кв.м обновена жилищна площ и остава далеч зад планираната цел за 2030 г. - от над 19 милиона кв.м обновена жилищна площ, заложена в Дългосрочната стратегия и препотвърдена в актуализирания през 2024 г. план "Климат и енергия". Съпътстващ резултат са разочарованията и похабените ресурси за технически обследвания и паспорти и енергийни сертификати на етажни собствености от 2300 неодобрени за финансиране на обновяването сгради по ПВУ, доколкото не се очертават възможности за използването им при кандидатстване в бъдещи програми.
Нуждата от постоянно действащи програми в модел на съфинансиране става все по-належаща. От една страна, тя е необходима, за да премахне очебийната несправедливост на настоящите програми, които кампанийно осигуряват безвъзмездна подкрепа за малко на брой сгради, като оставя всички останали без каквато и да било възможност да получат подкрепа според своите нужди и финансови възможности. От друга страна, към анализираните и описани нужди се добавят още предизвикателства:
-
покачването на потреблението на енергия, респективно разходите, е неоспорим факт, особено забележим това лято, поради климатичните промени
-
покачването на цените на енергоносителите е трайна тенденция. А влияние в тази посока ще оказват сигурните бъдещи събития, които ще се случат до 2026 г.
-
либерализацията на пазара за битови потребители и въвеждането на схема за търговия с емисии в сградния сектор.
Дълги години темата беше експлоатирана за популистки политически цели. Плахите заявки за промени в политиките в началото на новото десетилетие за съжаление бяха потопени в политическото безвремие. Вероятно следващ опит ще има, когато хората енергично го поискат под натиска на обстоятелствата.
Източник: КАПИТАЛ